28 мар. 2010 г., 14:47

Възкресение

685 0 8

Не ми пречете – искам да извикам

към Господа с разперени ръце:

Върни ме, Боже, в своята обител,

закриляй ме, Владико, от сърце!

 

Какво, че през порутения купол

на манастира виждам синева –

дари ме, Боже, с мир, със светлина

от своя свят венец, крепи ме духом!

 

Раздавах чувства светли от душа!

Оставах сам – без път и без идея!

Последната илюзия руша...

 

Но възсиява слънцето над нея

и идва ден – ден праведен и чист!

Дари ме, Боже, с вяра да живея! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...