Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол
на манастира виждам синева –
дари ме, Боже, с мир, със светлина
от своя свят венец, крепи ме духом!
Раздавах чувства светли от душа!
Оставах сам – без път и без идея!
Последната илюзия руша...
Но възсиява слънцето над нея ...