mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
965 1469
28.03.2010 г., 14:47 ч.

Възкресение 

  Поезия » Философска
471 0 8

Не ми пречете – искам да извикам

към Господа с разперени ръце:

Върни ме, Боже, в своята обител,

закриляй ме, Владико, от сърце!

 

Какво, че през порутения купол

на манастира виждам синева –

дари ме, Боже, с мир, със светлина

от своя свят венец, крепи ме духом!

 

Раздавах чувства светли от душа!

Оставах сам – без път и без идея!

Последната илюзия руша...

 

Но възсиява слънцето над нея

и идва ден – ден праведен и чист!

Дари ме, Боже, с вяра да живея! 

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??