mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
Mar 28, 2010, 2:47 PM

Възкресение 

  Poetry » Phylosophy
521 0 8

Не ми пречете – искам да извикам

към Господа с разперени ръце:

Върни ме, Боже, в своята обител,

закриляй ме, Владико, от сърце!

 

Какво, че през порутения купол

на манастира виждам синева –

дари ме, Боже, с мир, със светлина

от своя свят венец, крепи ме духом!

 

Раздавах чувства светли от душа!

Оставах сам – без път и без идея!

Последната илюзия руша...

 

Но възсиява слънцето над нея

и идва ден – ден праведен и чист!

Дари ме, Боже, с вяра да живея! 

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??