Не ми пречете – искам да извикам
към Господа с разперени ръце:
Върни ме, Боже, в своята обител,
закриляй ме, Владико, от сърце!
Какво, че през порутения купол
на манастира виждам синева –
дари ме, Боже, с мир, със светлина
от своя свят венец, крепи ме духом!
Раздавах чувства светли от душа!
Оставах сам – без път и без идея!
Последната илюзия руша...
Но възсиява слънцето над нея
и идва ден – ден праведен и чист!
Дари ме, Боже, с вяра да живея!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
