26 мар. 2009 г., 14:06

Възкресение

644 0 0

... а най-отгоре е това,

с което трудно се сбогуваме:

отлюспената змийска кожа,

гримът по клепките,

измамил, че са пеперуди,

фриволната бъбривост

за излишно одобрение

и още...

Това е само кръг -

самозаблуда и внушение,

че всичко ще се нареди

от самосебе си,

на чисто ще започнем

и, разбира се,

забравата лекува

като времето.

Сезоните са друга гледна точка,

сами избираме

в кои от тях да влезем.

От същината дълбочинна

се погубваме,

замръзваме до точка на кипене.

Затворени във стъклен съд

очакваме отново възкресение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...