Възкресение

... а най-отгоре е това,

с което трудно се сбогуваме:

отлюспената змийска кожа,

гримът по клепките,

измамил, че са пеперуди,

фриволната бъбривост

за излишно одобрение

и още...

Това е само кръг -

самозаблуда и внушение,

че всичко ще се нареди

от самосебе си,

на чисто ще започнем

и, разбира се,

забравата лекува

като времето.

Сезоните са друга гледна точка,

сами избираме

в кои от тях да влезем.

От същината дълбочинна

се погубваме,

замръзваме до точка на кипене.

Затворени във стъклен съд

очакваме отново възкресение.