2 июн. 2022 г., 11:37

Възкресение

498 1 2

Танцът на думите истинни

те пленява

Смъртта на надежди лелеяни

те ранява

Сивият скучен живот

те измаря

А липсата на любов

те изгаря

Оставаш самотен сред хората

неразбран

Вик се откъсва в гърдите ти

изтерзан

В тишината търсиш ме

и зовеш

Толкова пъти доказваш ми

своя копнеж

Аз ще те чуя, повярвай ми

до теб ще застана

Ще те прегърна и изцеря

твоята рана

Ще хвана крепко ръката ти

силно трепереща

Ще помилвам душата ти

горко ридаеща

Ще вдъхна сила, ще те възвися

в миг отново

Ще бъда на сърцето ти гласа

за обич готово

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...