Възкресение
494
1
2
Танцът на думите истинни
те пленява
Смъртта на надежди лелеяни
те ранява
Сивият скучен живот
те измаря
А липсата на любов
те изгаря
Оставаш самотен сред хората
неразбран
Вик се откъсва в гърдите ти
изтерзан
В тишината търсиш ме
и зовеш
Толкова пъти доказваш ми
своя копнеж
Аз ще те чуя, повярвай ми
до теб ще застана
Ще те прегърна и изцеря
твоята рана
Ще хвана крепко ръката ти
силно трепереща
Ще помилвам душата ти
горко ридаеща
Ще вдъхна сила, ще те възвися
в миг отново
Ще бъда на сърцето ти гласа
за обич готово
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росица Георгиева Все права защищены
