Възкресение

2 июн. 2022 г., 11:37

Поэзия » Любовная

272 1 2

Танцът на думите истинни

те пленява

Смъртта на надежди лелеяни

те ранява

Сивият скучен живот

те измаря

А липсата на любов

те изгаря

Оставаш самотен сред хората

неразбран

Вик се откъсва в гърдите ти

изтерзан

В тишината търсиш ме

и зовеш

Толкова пъти доказваш ми

своя копнеж

Аз ще те чуя, повярвай ми

до теб ще застана

Ще те прегърна и изцеря

твоята рана

Ще хвана крепко ръката ти

силно трепереща

Ще помилвам душата ти

горко ридаеща

Ще вдъхна сила, ще те възвися

в миг отново

Ще бъда на сърцето ти гласа

за обич готово