Планинскоцвете (Росица Георгиева) Планинскоцвете (Росица Георгиева)
4 84
Jun 2, 2022, 11:37 AM

Възкресение

  Poetry » Love
489 1 2

Танцът на думите истинни

те пленява

Смъртта на надежди лелеяни

те ранява

Сивият скучен живот

те измаря

А липсата на любов

те изгаря

Оставаш самотен сред хората

неразбран

Вик се откъсва в гърдите ти

изтерзан

В тишината търсиш ме

и зовеш

Толкова пъти доказваш ми

своя копнеж

Аз ще те чуя, повярвай ми

до теб ще застана

Ще те прегърна и изцеря

твоята рана

Ще хвана крепко ръката ти

силно трепереща

Ще помилвам душата ти

горко ридаеща

Ще вдъхна сила, ще те възвися

в миг отново

Ще бъда на сърцето ти гласа

за обич готово

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0