Възкресение
Възкресение
Бързо покрай мене линейка минава,
Буркани светят, сирени ехтят,
- любовта си отива със нея
необратимо болна от рак.
Зимни облаци слънцето скриват,
Лека мъгла лежи над града,
Студ пощипва лицето сега,
В очите сълза – изтиващо падаща на снега.
Но Аз вървя, загледан във нищо,
ред на мисли ,витаят едва,
Бушуват картини – любов и мечти,
И кадри от лента – любима, искри...
Дано да е сън, но уви,
Студът напомня – буден си Ти.
Линейка нейде далече заглъхва,
Отиде си – загуби я Ти.
Не вярвам, Не вярвам.
Обичам Те Аз.
Възкресение чакам.
Пролет ще дойде за Нас...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Желязко Марков Все права защищены
