djfero (Желязко Марков)
8 3
19 янв. 2007 г., 16:05

Възкресение 

  Поэзия
1003 0 5

       Възкресение

 

Бързо покрай мене линейка минава,

Буркани светят, сирени ехтят,

- любовта си отива със нея

необратимо болна от рак.

 

Зимни облаци слънцето скриват,

Лека мъгла лежи над града,

Студ пощипва лицето сега,

В очите сълза – изтиващо падаща на снега.

 

Но Аз вървя, загледан във нищо,

ред на мисли ,витаят едва,

Бушуват картини – любов и мечти,

И кадри от лента – любима, искри...

 

Дано да е сън, но уви,

Студът напомня – буден си Ти.

Линейка нейде далече заглъхва,

Отиде си – загуби я Ти.

 

Не вярвам, Не вярвам.

Обичам Те Аз.

Възкресение чакам.

Пролет ще дойде за Нас...

© Желязко Марков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "... и когато линейката на "Бърза Помощ" ме разсече
    и нощта разцепи с мръсна газ,
    тогаз разбрахме, че и ти човече
    сърце си имал... Като нас..."

    Колко имат сърце да уважат чувството - не знам, но си струва!
    Зем.
  • Разбирам лирическия герой и неговата страшна болка /"загледан в нищо"/...
  • Браво!
  • Тя (пролетта)идва ,само я усети!
    Поздрави за хубавия стих!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??