Възкресение
Възкресение
Бързо покрай мене линейка минава,
Буркани светят, сирени ехтят,
- любовта си отива със нея
необратимо болна от рак.
Зимни облаци слънцето скриват,
Лека мъгла лежи над града,
Студ пощипва лицето сега,
В очите сълза – изтиващо падаща на снега.
Но Аз вървя, загледан във нищо,
ред на мисли ,витаят едва,
Бушуват картини – любов и мечти,
И кадри от лента – любима, искри...
Дано да е сън, но уви,
Студът напомня – буден си Ти.
Линейка нейде далече заглъхва,
Отиде си – загуби я Ти.
Не вярвам, Не вярвам.
Обичам Те Аз.
Възкресение чакам.
Пролет ще дойде за Нас...
© Желязко Марков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Разбирам лирическия герой и неговата страшна болка /"загледан в нищо"/...
-
Браво!
-
Тя (пролетта)идва ,само я усети!
Поздрави за хубавия стих!
-
Хареса ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и нощта разцепи с мръсна газ,
тогаз разбрахме, че и ти човече
сърце си имал... Като нас..."
Колко имат сърце да уважат чувството - не знам, но си струва!
Зем.