Възкръснах
Възкръснах
Изнервена съм - чаках те минута,
минута, умножена по безкрайност.
Излизам равностойна от диспута,
с куфар отегчена всеотдайност.
Миналото – гуши се в постелята -
за мене място няма, твърде дълго…
Моето търпение, разстреляно,
умиращо, оставям го във ъгъла...
***
Възкръснах пак, без име се събудих.
Думите прощаващи подеха…
Нервите на хапчета осъдих -
cкъпо струва твоята утеха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Вълова Все права защищены
