26 дек. 2009 г., 12:13

Възкръснах 

  Поэзия » Любовная
597 1 2

 

Възкръснах

 

Изнервена съм  - чаках те минута,

минута, умножена по безкрайност.

Излизам  равностойна от диспута,

с куфар отегчена всеотдайност.

 

Миналото – гуши се в постелята  -

за мене място няма, твърде дълго…

Моето търпение, разстреляно,

умиращо, оставям го във ъгъла...

 

***

Възкръснах пак, без име се събудих.

Думите прощаващи подеха…

Нервите на хапчета осъдих -

cкъпо струва твоята утеха.

 

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??