Възкръснах
Възкръснах
Изнервена съм - чаках те минута,
минута, умножена по безкрайност.
Излизам равностойна от диспута,
с куфар отегчена всеотдайност.
Миналото – гуши се в постелята -
за мене място няма, твърде дълго…
Моето търпение, разстреляно,
умиращо, оставям го във ъгъла...
***
Възкръснах пак, без име се събудих.
Думите прощаващи подеха…
Нервите на хапчета осъдих -
cкъпо струва твоята утеха.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Вълова Todos los derechos reservados
