26.12.2009 г., 12:13 ч.

Възкръснах 

  Поезия » Любовна
563 1 2

 

Възкръснах

 

Изнервена съм  - чаках те минута,

минута, умножена по безкрайност.

Излизам  равностойна от диспута,

с куфар отегчена всеотдайност.

 

Миналото – гуши се в постелята  -

за мене място няма, твърде дълго…

Моето търпение, разстреляно,

умиращо, оставям го във ъгъла...

 

***

Възкръснах пак, без име се събудих.

Думите прощаващи подеха…

Нервите на хапчета осъдих -

cкъпо струва твоята утеха.

 

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??