Dec 26, 2009, 12:13 PM

Възкръснах 

  Poetry » Love
598 1 2

 

Възкръснах

 

Изнервена съм  - чаках те минута,

минута, умножена по безкрайност.

Излизам  равностойна от диспута,

с куфар отегчена всеотдайност.

 

Миналото – гуши се в постелята  -

за мене място няма, твърде дълго…

Моето търпение, разстреляно,

умиращо, оставям го във ъгъла...

 

***

Възкръснах пак, без име се събудих.

Думите прощаващи подеха…

Нервите на хапчета осъдих -

cкъпо струва твоята утеха.

 

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??