Dec 26, 2009, 12:13 PM

Възкръснах 

  Poetry » Love
635 1 2
Възкръснах
Изнервена съм - чаках те минута,
минута, умножена по безкрайност.
Излизам равностойна от диспута,
с куфар отегчена всеотдайност.
Миналото – гуши се в постелята -
за мене място няма, твърде дълго…
Моето търпение, разстреляно,
умиращо, оставям го във ъгъла...
***
Възкръснах пак, без име се събудих.
Думите прощаващи подеха… ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Random works
: ??:??