Възкръснали думи
Здравей, Любов,
днес ти пиша, защото
своя възел от чувства развързах.
Знам, че искаш да скъсаш писмото,
но те моля, за Бога... не бързай!
Има няколко думи, които
аз погребвах последните зими
надълбоко в сърцето си свито...
И мълчах твърде дълго.
Прости ми...
Знам, че искаш сега да отпратиш
тези мои възкръснали думи,
но ме чуй: Преглътни гордостта ти
(с всички пропасти гняв помежду ни.)
Знам, тежат ти горчивите спомени
и спестявам ти днес своя глас,
но дано тези листи бездомни
за сърцето ти бъдат компас.
Искам само да знаеш, че още
песента ни (да, тази!) боли ме
и в онези, най-дългите нощи,
тишината крещи твоето име.
Искам само да знаеш... сгреших!
Всяка мисъл към теб ме отвежда.
Ти живееш във всеки мой стих,
ти си моята капка надежда...
Мойте светли мечти, овдовели,
мойта мъка и пулс учестен,
мойте дълги, самотни недели...
Моят изгрев и залез червен.
Искам само да знаеш: Обичам!
Теб! До болка. До лудост. До смърт.
Всяко сбогом, което изричах,
беше крачка към теб... Всеки път!
Искам само да знаеш,
защото
твоя път пак от теб ме разделя...
Знам, сега ти ще скъсаш писмото.
Сбогом, моя Любов!
До Неделя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
Има чувства, които е по-добре да не възкръсват. Благодаря на миналите оттук! 
