2 янв. 2018 г., 14:15

Възмечтана 

  Поэзия » Строгие формы
684 3 4

ВЪЗМЕЧТАНА

 

Във сребролунна нощ ме приюти

сред своето притулено блаженство

на неизказаните ти мечти

за коронясаното съвършенство!

 

Преливаха желателни слова,

затихнали в безкрая на покоя...

Но в гънките на пламенна душа

отекна страстен зов – да бъдеш моя!

 

Въздъхна среброликата луна –

след нея слънцето ще гастролира

и в тънък сноп вълшебна светлина

с пътека в самотата ще пулсира.

 

И ще заспи в душата възмечтана

една блажено остаряла рана!

© Симеон Ангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??