Възмечтана
ВЪЗМЕЧТАНА
Във сребролунна нощ ме приюти
сред своето притулено блаженство
на неизказаните ти мечти
за коронясаното съвършенство!
Преливаха желателни слова,
затихнали в безкрая на покоя...
Но в гънките на пламенна душа
отекна страстен зов – да бъдеш моя!
Въздъхна среброликата луна –
след нея слънцето ще гастролира
и в тънък сноп вълшебна светлина
с пътека в самотата ще пулсира.
И ще заспи в душата възмечтана
една блажено остаряла рана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
