2.01.2018 г., 14:15 ч.

Възмечтана 

  Поезия » Строги форми
676 3 4

ВЪЗМЕЧТАНА

 

Във сребролунна нощ ме приюти

сред своето притулено блаженство

на неизказаните ти мечти

за коронясаното съвършенство!

 

Преливаха желателни слова,

затихнали в безкрая на покоя...

Но в гънките на пламенна душа

отекна страстен зов – да бъдеш моя!

 

Въздъхна среброликата луна –

след нея слънцето ще гастролира

и в тънък сноп вълшебна светлина

с пътека в самотата ще пулсира.

 

И ще заспи в душата възмечтана

една блажено остаряла рана!

© Симеон Ангелов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??