ВЪЗМЕЧТАНА
Във сребролунна нощ ме приюти
сред своето притулено блаженство
на неизказаните ти мечти
за коронясаното съвършенство!
Преливаха желателни слова,
затихнали в безкрая на покоя...
Но в гънките на пламенна душа
отекна страстен зов – да бъдеш моя!
Въздъхна среброликата луна –
след нея слънцето ще гастролира
и в тънък сноп вълшебна светлина
с пътека в самотата ще пулсира.
И ще заспи в душата възмечтана
една блажено остаряла рана!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
