ВЪЗМЕЧТАНА
Във сребролунна нощ ме приюти
сред своето притулено блаженство
на неизказаните ти мечти
за коронясаното съвършенство!
Преливаха желателни слова,
затихнали в безкрая на покоя...
Но в гънките на пламенна душа
отекна страстен зов – да бъдеш моя!
Въздъхна среброликата луна –
след нея слънцето ще гастролира
и в тънък сноп вълшебна светлина
с пътека в самотата ще пулсира.
И ще заспи в душата възмечтана
една блажено остаряла рана!
© Симеон Ангелов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
