Jan 2, 2018, 2:15 PM

Възмечтана 

  Poetry » Strict forms
807 3 4

ВЪЗМЕЧТАНА

 

Във сребролунна нощ ме приюти

сред своето притулено блаженство

на неизказаните ти мечти

за коронясаното съвършенство!

 

Преливаха желателни слова,

затихнали в безкрая на покоя...

Но в гънките на пламенна душа

отекна страстен зов – да бъдеш моя!

 

Въздъхна среброликата луна –

след нея слънцето ще гастролира

и в тънък сноп вълшебна светлина

с пътека в самотата ще пулсира.

 

И ще заспи в душата възмечтана

една блажено остаряла рана!

© Симеон Ангелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??