7 янв. 2018 г., 22:06

Възможно е да успея

1.9K 3 2

Живеех, както животът ми позволи да живея.

Пеех все същата песен, колкото мога да пея.

 

Не позволих на миналото да ми бъде съдник.

Не допуснах да заприличам на уморен пътник.

 

Открих как всичко, което става, има своя смисъл.

Разбрах, че мъките мои, зоват ме към размисъл.

 

Сбогувах се без жал, дори с годините минали.

Освободих се напълно от ненужни спомени.

 

Дадох подслон на мисли чисти и позабравени.

Пожелах да възкръснат мечтите изоставени.

 

Заклех се вечни идеи, като знаме да развея.

Осмелих се да повярвам, че е възможно да успея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

NovelaDenarova

Произведение участвует в конкурсе:

11 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...