20 июн. 2016 г., 17:40

Възпитание на чувствата

707 0 0

Бърза уста,

поглед изцъклен с трептяща глава,

глас на висока октава стържещ ръждиво слуха,

безконечен безпокой,

в тяло с тревоги безброй,

Излияние на чувства...

или лабилна нервна система,

отговор няма,

първична, житейска дилема.

Виновният да стане!

  - Защо има глава?

Позор, затвор, крещи въртоглав съдия,

опиянен от страст,

на буци, на изблици, грозен контраст...

Възпитание на чувствата,

върви в противоречие

с животински емоции,

без красноречие,

без осъзнаване,

без въздържание,

без мисъл спокойна за бъдните дни.

В замяна – безсмислен смях и плоски шеги,

рожби на твърд алкохол, без съмнение,

за дразги и ласки в едно вдъхновение

   -  Но не на любов !

Човешка, разбрана, дълбока,

без нужда от цел и посока,

без нужда от дрехи и грим,

без сутрешна чаша вода с аспирин.

Не просто ензим, дисбаланс,

а на висшата нервна система нюанс.

Не нужда, усетена в празен стомах,

а  досег с чуждия глад -

за мисли споделени,

за помисли недоизказани,

за силни крила и размах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Митков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...