20.06.2016 г., 17:40

Възпитание на чувствата

703 0 0

Бърза уста,

поглед изцъклен с трептяща глава,

глас на висока октава стържещ ръждиво слуха,

безконечен безпокой,

в тяло с тревоги безброй,

Излияние на чувства...

или лабилна нервна система,

отговор няма,

първична, житейска дилема.

Виновният да стане!

  - Защо има глава?

Позор, затвор, крещи въртоглав съдия,

опиянен от страст,

на буци, на изблици, грозен контраст...

Възпитание на чувствата,

върви в противоречие

с животински емоции,

без красноречие,

без осъзнаване,

без въздържание,

без мисъл спокойна за бъдните дни.

В замяна – безсмислен смях и плоски шеги,

рожби на твърд алкохол, без съмнение,

за дразги и ласки в едно вдъхновение

   -  Но не на любов !

Човешка, разбрана, дълбока,

без нужда от цел и посока,

без нужда от дрехи и грим,

без сутрешна чаша вода с аспирин.

Не просто ензим, дисбаланс,

а на висшата нервна система нюанс.

Не нужда, усетена в празен стомах,

а  досег с чуждия глад -

за мисли споделени,

за помисли недоизказани,

за силни крила и размах!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...