Dess-troyer (Мия Марс)
77 9
30 нояб. 2018 г., 21:10

Възпоменание 

  Поэзия
687 1 6

София ми е малка
нощеска
написах около двеста проекта
как да се разшири
тесничко, а
така ми харесваше
преди да разбера
че няма как да вляза
не мога да дишам
не мога да мразя
не искам да пия
искам да газя
в дълбокото
в тънкия гръбнак на съществото ѝ
където се пропуквам
и роклята не може да се закопчае
копчето скъсано
ципът го няма
пламна
дланта ми докато я галех
по шията
как да разбера какво не е наред
бирата ми свърши
падам и се гърча
тесните пространства не ми понасят
мирише на дървесина на смола
на гнусен мръсен въздух
помня като бях малка
баба ми правеше попара
и я похлупваше с чиния
да се размекне хляба
и сега аз съм под тая чиния
пуснете ме
да си ида
при баба
няма кой да копае градината вече
земята е напукана и кървясала
пръстта се рони по ръцете ми
забива се под ноктите
и не мога да я измия
като спомените си от ония лета
когато си жулех коленете
през ден
карах колело навсякъде
профучавах през живота
като ракета
и всичко беше едно непрекъснато
отиване, отиване, отиване
отминавам
шумолят ми спиците
и всеки път съм кална
щом мина през някоя локва
а баба все пере
пере и вика
че съм потънала в кал
а аз от нея излизам
тъкмо се раждам
още узрявам
и съм най-сладка в момента
детско очарование
и шоколад по муцуната
по муцуната на котката също
заешки ушички по стените
и безброй звезди в небето
падат като светулките на полето
всички са измрели вече
няма ги
софия ги засмука
кремиковци отдавна затвори
ала още ми е мръсно
и не знам какво да правя
чук и гек
бе ем хис
раховец
москвич
дъвки турбо
носталгия
всичко събирам в една сълза
и я избърсвам на лист хартия
за да я има завинаги
и да помня
да ми е солено като се сетя
да ме гори леко в сърцето
да знам че съм жива
софия ми е малка
помня като беше
всичко

© Мия Марс Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ех, добре, че сте вие, Петър и Ирина, да се сетя за този малко позабравен сайт, в който често споделях тийнейджърската си лудост и каквото друго имах.
  • Не! Не под кръста! Срамота голяма! След 91? Ех, младост!... Какви другари...
  • Веднъж, след 91-ва, нарекох един учител "другарю" и без малко да ме изключат🤭
    Добре целиш под кръста но не ми е там ахилесът.
    Търси, търси, Петър. Жадни сме 😉
  • Този някой си има име, другарко Колева, и рови навсякъде.
    И намира. И после го споделя, с жадните за знание души. 😆
  • Това е най-очарователното, почти златно ниво на творческата лудост. Нагоре е безмислено. Надолу е скучно.
    То било хубаво някой да рови в архива. Жалко, че няма отзиви, да.
  • Не се учудвам, че никой не е написал две думи тук, за да ти каже, че...
    ...каквото те казват винаги, когато не разбират.
    👍
Предложения
: ??:??