Възпоменание
София ми е малка
нощеска
написах около двеста проекта
как да се разшири
тесничко, а
така ми харесваше
преди да разбера
че няма как да вляза
не мога да дишам
не мога да мразя
не искам да пия
искам да газя
в дълбокото
в тънкия гръбнак на съществото ѝ
където се пропуквам
и роклята не може да се закопчае
копчето скъсано
ципът го няма
пламна
дланта ми докато я галех
по шията
как да разбера какво не е наред
бирата ми свърши
падам и се гърча
тесните пространства не ми понасят
мирише на дървесина на смола
на гнусен мръсен въздух
помня като бях малка
баба ми правеше попара
и я похлупваше с чиния
да се размекне хляба
и сега аз съм под тая чиния
пуснете ме
да си ида
при баба
няма кой да копае градината вече
земята е напукана и кървясала
пръстта се рони по ръцете ми
забива се под ноктите
и не мога да я измия
като спомените си от ония лета
когато си жулех коленете
през ден
карах колело навсякъде
профучавах през живота
като ракета
и всичко беше едно непрекъснато
отиване, отиване, отиване
отминавам
шумолят ми спиците
и всеки път съм кална
щом мина през някоя локва
а баба все пере
пере и вика
че съм потънала в кал
а аз от нея излизам
тъкмо се раждам
още узрявам
и съм най-сладка в момента
детско очарование
и шоколад по муцуната
по муцуната на котката също
заешки ушички по стените
и безброй звезди в небето
падат като светулките на полето
всички са измрели вече
няма ги
софия ги засмука
кремиковци отдавна затвори
ала още ми е мръсно
и не знам какво да правя
чук и гек
бе ем хис
раховец
москвич
дъвки турбо
носталгия
всичко събирам в една сълза
и я избърсвам на лист хартия
за да я има завинаги
и да помня
да ми е солено като се сетя
да ме гори леко в сърцето
да знам че съм жива
софия ми е малка
помня като беше
всичко
© Мия Марс All rights reserved.
