Възраждане
дъжд от листа заваля.
-Гледай-птиците отлитат но юг...
Есента бавно простига..
Носи се тъжна романтика
от бавно отиващото си лято,
природата постепенно умира,
заедно с любовта в сърцето ми...
Виждал ли си красотата на езерото,
листата,носещи се по водата,
отражението на отлитащите птици,
изоставящи тъжната гора...
Есента пробужда се на ново,
като птица Феникс се възражда
от пепелта на умиращата природа,
дано и моето сърце някой ден да я последва!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефани Все права защищены
)