18.03.2006 г., 13:37

Възраждане

964 0 2
Вятъра леко разклаща клоните,
дъжд от листа заваля.
-Гледай-птиците отлитат но юг...
Есента бавно простига..

Носи се тъжна романтика
от бавно отиващото си лято,
природата постепенно умира,
заедно с любовта в сърцето ми...

Виждал ли си красотата на езерото,
листата,носещи се по водата,
отражението на отлитащите птици,
изоставящи тъжната гора...

Есента пробужда се на ново,
като птица Феникс се възражда
от пепелта на умиращата природа,
дано и моето сърце някой ден да я последва!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ти си най-живото създание което познавам!)
  • стих за есента написан напролет...или в сърцето е било залез...
    ти си 4удо...

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...