18.03.2006 г., 13:37 ч.

Възраждане 

  Поезия
569 0 2
Вятъра леко разклаща клоните,
дъжд от листа заваля.
-Гледай-птиците отлитат но юг...
Есента бавно простига..

Носи се тъжна романтика
от бавно отиващото си лято,
природата постепенно умира,
заедно с любовта в сърцето ми...

Виждал ли си красотата на езерото,
листата,носещи се по водата,
отражението на отлитащите птици,
изоставящи тъжната гора...

Есента пробужда се на ново,
като птица Феникс се възражда
от пепелта на умиращата природа,
дано и моето сърце някой ден да я последва!

© Стефани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ти си най-живото създание което познавам!)
  • стих за есента написан напролет...или в сърцето е било залез...
    ти си 4удо...
Предложения
: ??:??