18 mar 2006, 13:37

Възраждане

  Poesía
967 0 2
Вятъра леко разклаща клоните,
дъжд от листа заваля.
-Гледай-птиците отлитат но юг...
Есента бавно простига..

Носи се тъжна романтика
от бавно отиващото си лято,
природата постепенно умира,
заедно с любовта в сърцето ми...

Виждал ли си красотата на езерото,
листата,носещи се по водата,
отражението на отлитащите птици,
изоставящи тъжната гора...

Есента пробужда се на ново,
като птица Феникс се възражда
от пепелта на умиращата природа,
дано и моето сърце някой ден да я последва!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ти си най-живото създание което познавам!)
  • стих за есента написан напролет...или в сърцето е било залез...
    ти си 4удо...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...