5 июн. 2009 г., 12:34

Възродена 

  Поэзия » Пейзажная
603 0 2

И ето ме такава -
взираща се в небесата,
пристъпваща с лекота,
унесена в душата.

Вятърът повява ме и
косите разпилява,
усмихвам му се.

Дъждът капе и с
очите ми се слива,
благодаря му.

Слънцето грее и
душата ми възражда,
щедростта му отразява.

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??