И ето ме такава -
взираща се в небесата,
пристъпваща с лекота,
унесена в душата.
Вятърът повява ме и
косите разпилява,
усмихвам му се.
Дъждът капе и с
очите ми се слива,
благодаря му.
Слънцето грее и
душата ми възражда,
щедростта му отразява.
© София Русева Всички права запазени