5.06.2009 г., 12:34 ч.

Възродена 

  Поезия » Пейзажна
701 0 2

И ето ме такава -
взираща се в небесата,
пристъпваща с лекота,
унесена в душата.

Вятърът повява ме и
косите разпилява,
усмихвам му се.

Дъждът капе и с
очите ми се слива,
благодаря му.

Слънцето грее и
душата ми възражда,
щедростта му отразява.

© София Русева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??