Взаимност
На възел вързани, преплетени в едно,
изяждат се душите ни сами.
Без мен не можеш и без теб не дишам,
а сплетени в едно, мечтаем за пространство.
И освободен от моите думи да си,
и загърбила въпросите ти да съм.
Но в миг, в който заминаваш - обеднявам.
Наум пък просиш моите думи ти.
На възел вързани, преплетени в едно -
мечтаем за взаимност.
От полюси различни телата ни са обгорени
и търсим границата между теб и мен.
И пак любовен възел ни затяга,
превръщайки в хаос премерения точно ден.
До оня миг, когато заминаваш и обеднявам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
