25.07.2012 г., 16:25 ч.

Взаимност 

  Поезия
442 0 2

На възел вързани, преплетени в едно,

изяждат се душите ни сами.

Без мен не можеш и без теб не дишам,

а сплетени в едно, мечтаем за пространство.

И освободен от моите думи да си,

и загърбила въпросите ти да съм.

Но в миг, в който заминаваш - обеднявам.

Наум пък просиш моите думи ти.

На възел вързани, преплетени в едно -

мечтаем за взаимност.

От полюси различни телата ни са обгорени

и търсим границата между теб и мен.

И пак любовен възел ни затяга, 

превръщайки в хаос премерения точно ден.

До оня миг, когато заминаваш и обеднявам.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Минка , Чо Ою , благодаря !
  • От полюси различни телата ни са обгорени

    и търсим границата между теб и мен.

    И пак любовен възел ни затяга,

    превръщайки в хаос премерения точно ден.

    До оня миг, когато заминаваш и обеднявам.


    Силно!
    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??