1 сент. 2009 г., 10:28

Вземи ме, Смърт

1.2K 0 1

Изтървам последен влак, миг джазиран,
стоя сред хора с живот от сладко сиропиран,
смуча лимонова кора, с усмивка,
гледам ги в очите, душите, отвън студена обвивка.
Само моето сърце ли е нежно, наранено??
За всички ли това чувство е притъпено??
Не търся съчувствие, а подобие липсва,
не съм чак толкова странен, май почва да ми писва!

Но има миг неустоим, неизбежен,
ще дойде накрая мракът безбрежен,
ще скоча в твоя огън от лед, 
нееее, аз не съм черноглед.
Бъдеще оптимистично в теб виждам.
Високи огради, непрестъпни иззиждам,
прескачам ги, доказвам си, че мога,
да те виждам редовно - това е моята дрога.
Да се усмихна на студения ти и метален вкус.
Задаваш се, качулка виждам, усещам трус,
кръвта спринтира в моите вени ледено студена,
мисълта се спира в концентрирана идея заскрежена.
Сърцето стискаш го със пръсти костеливи,
мозъкът изпразва се от всички мислички игриви.

А после тръгваш си, не искаш с тебе да ме вземеш,
"на косъм" - казва някой, а ти във мрака тихо дремеш.
Усмихвам се при спомена за теб, но ще се видим пак,
ще се срещаме отново, ще се разделяме, но ще ме вземеш,
НЯМА КАК.

 

--------------------------------------------

Из цикъл "Моя любов"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никой Нищо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Идвам.. Ще те взема :D
    Много е красиво, наистина. Ще ти дам 6-тица..

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...