1.09.2009 г., 10:28

Вземи ме, Смърт

1.2K 0 1

Изтървам последен влак, миг джазиран,
стоя сред хора с живот от сладко сиропиран,
смуча лимонова кора, с усмивка,
гледам ги в очите, душите, отвън студена обвивка.
Само моето сърце ли е нежно, наранено??
За всички ли това чувство е притъпено??
Не търся съчувствие, а подобие липсва,
не съм чак толкова странен, май почва да ми писва!

Но има миг неустоим, неизбежен,
ще дойде накрая мракът безбрежен,
ще скоча в твоя огън от лед, 
нееее, аз не съм черноглед.
Бъдеще оптимистично в теб виждам.
Високи огради, непрестъпни иззиждам,
прескачам ги, доказвам си, че мога,
да те виждам редовно - това е моята дрога.
Да се усмихна на студения ти и метален вкус.
Задаваш се, качулка виждам, усещам трус,
кръвта спринтира в моите вени ледено студена,
мисълта се спира в концентрирана идея заскрежена.
Сърцето стискаш го със пръсти костеливи,
мозъкът изпразва се от всички мислички игриви.

А после тръгваш си, не искаш с тебе да ме вземеш,
"на косъм" - казва някой, а ти във мрака тихо дремеш.
Усмихвам се при спомена за теб, но ще се видим пак,
ще се срещаме отново, ще се разделяме, но ще ме вземеш,
НЯМА КАК.

 

--------------------------------------------

Из цикъл "Моя любов"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никой Нищо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идвам.. Ще те взема :D
    Много е красиво, наистина. Ще ти дам 6-тица..

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...