Взимах, давах, получавах...
Надявах се, дори сърдечно вярвах.
Свидетелства, надежди давах...
И за какво!?
На четири очи споделях...
а всичко бе илюзия, лъжа...
защо ли, немият лъжи изказва!
А слепият на цвят ги някак той докарва.
Къде сме ние... тез дето търсим добротата!?
Онази истинска любов... тъжната, самотна!
Но даваща живот, Боже, не тъжи...
Все още доброто съществува. ...