aap (Ангел)
23 1.1K

Mar 14, 2024, 9:25 AM

Взимах, давах

Poetry

728 3 1

Взимах, давах, получавах...

Надявах се, дори сърдечно вярвах.

Свидетелства, надежди давах...

И за какво!?

На четири очи споделях...

а всичко бе илюзия, лъжа...

защо ли, немият лъжи изказва!

А слепият на цвят ги някак той докарва.

Къде сме ние... тез дето търсим добротата!?

Онази истинска любов... тъжната, самотна!

Но даваща живот, Боже, не тъжи...

Все още доброто съществува.

Фанфари, светлина и тишина.

На пост останаха малко, но другари.

Болно е... но не е сън, не е и приказка с кошмари.

Истина... тъга, любов, сбогом...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Благодаря ви,Приятели за прочита и за любими !Нека любовта към поезията никога не пресъхне!!!Обичам ви!!!

2024-03-14T22:00:26+02:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0