13 дек. 2018 г., 09:50

Взвод от мисли на изплащане

1.3K 4 4

Като неизбежно минало застопорен
си мисля да мечтая -
не желая

Иначе е лесно
неизбежно е
никога не е...

Лесно е
неизбежното повторение
когато луните ни гледат в една посока

На бара съм
А ти си къде?
В ръцете на старата дама
изникват най-нови мъже
В джоба си имам билет
и писмо до Луцифер (онзи-да)
Паля цигара...
С очите на старата дама
гори презрение

Това ли е нашият разказ
изказ
съдба
откровение
НЕ!

Непрелестно сипвай безкрая
рисувай
бленувай
ми синьо небе
Ценител съм аз на нищо само
и в моя спектакъл
като различни планети
мечтите се срещат
дано...

Замери го кокал
прокрадващ се пес
и в този оракул
те търся нощес (алегро)
и малко нехая, за Бога -
не знам (пиано пианисимо)
и питам -
Плати ли деня?
Плати ли беззвездната нощ?
Тъй и понякога моя, плати ли
за мене понякога твой...

Нощта е понякога наша
нали...

Плати ли билета?
Плати...

 

8.9.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донърджак Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, това е висш пилотаж!
    Донърджак, където и който да ти е задал тези въпроси (в случая,ти!), но братко, това са екзистенциални неща...
    И как, точно на бара на удоволствието ти възникнаха?!
    Донърджак,пишеш, както и дишаш...
    Бъди благословен!
  • Не бих си позволил да говоря от името на други хора, но сега искам да направя изключение... като кажа, че чакането ни беше възнаградено...
  • В този твой спектакъл мечтите и луните са на ниво. Любимо!
  • Почувствах се разчленена от толкова силен анализ на човешкото самовглъбяване! Толкова силен психологичен елемент! Невероятен скептицизъм и ирония, които не всеки умее! Да, струва си всичко, което преживяваме! Да, плащаме за всеки дъх! И да, ресто не искаме!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...