13.12.2018 г., 9:50

Взвод от мисли на изплащане

1.3K 4 4

Като неизбежно минало застопорен
си мисля да мечтая -
не желая

Иначе е лесно
неизбежно е
никога не е...

Лесно е
неизбежното повторение
когато луните ни гледат в една посока

На бара съм
А ти си къде?
В ръцете на старата дама
изникват най-нови мъже
В джоба си имам билет
и писмо до Луцифер (онзи-да)
Паля цигара...
С очите на старата дама
гори презрение

Това ли е нашият разказ
изказ
съдба
откровение
НЕ!

Непрелестно сипвай безкрая
рисувай
бленувай
ми синьо небе
Ценител съм аз на нищо само
и в моя спектакъл
като различни планети
мечтите се срещат
дано...

Замери го кокал
прокрадващ се пес
и в този оракул
те търся нощес (алегро)
и малко нехая, за Бога -
не знам (пиано пианисимо)
и питам -
Плати ли деня?
Плати ли беззвездната нощ?
Тъй и понякога моя, плати ли
за мене понякога твой...

Нощта е понякога наша
нали...

Плати ли билета?
Плати...

 

8.9.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, това е висш пилотаж!
    Донърджак, където и който да ти е задал тези въпроси (в случая,ти!), но братко, това са екзистенциални неща...
    И как, точно на бара на удоволствието ти възникнаха?!
    Донърджак,пишеш, както и дишаш...
    Бъди благословен!
  • Не бих си позволил да говоря от името на други хора, но сега искам да направя изключение... като кажа, че чакането ни беше възнаградено...
  • В този твой спектакъл мечтите и луните са на ниво. Любимо!
  • Почувствах се разчленена от толкова силен анализ на човешкото самовглъбяване! Толкова силен психологичен елемент! Невероятен скептицизъм и ирония, които не всеки умее! Да, струва си всичко, което преживяваме! Да, плащаме за всеки дъх! И да, ресто не искаме!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...