Взвод от мисли на изплащане
Като неизбежно минало застопорен
си мисля да мечтая -
не желая
Иначе е лесно
неизбежно е
никога не е...
Лесно е
неизбежното повторение
когато луните ни гледат в една посока
На бара съм
А ти си къде?
В ръцете на старата дама
изникват най-нови мъже
В джоба си имам билет
и писмо до Луцифер (онзи-да)
Паля цигара...
С очите на старата дама
гори презрение
Това ли е нашият разказ
изказ
съдба
откровение
НЕ!
Непрелестно сипвай безкрая
рисувай
бленувай
ми синьо небе
Ценител съм аз на нищо само
и в моя спектакъл
като различни планети
мечтите се срещат
дано...
Замери го кокал
прокрадващ се пес
и в този оракул
те търся нощес (алегро)
и малко нехая, за Бога -
не знам (пиано пианисимо)
и питам -
Плати ли деня?
Плати ли беззвездната нощ?
Тъй и понякога моя, плати ли
за мене понякога твой...
Нощта е понякога наша
нали...
Плати ли билета?
Плати...
8.9.2006г.
© Донърджак Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Не бих си позволил да говоря от името на други хора, но сега искам да направя изключение... като кажа, че чакането ни беше възнаградено...
-
В този твой спектакъл мечтите и луните са на ниво. Любимо!
-
Почувствах се разчленена от толкова силен анализ на човешкото самовглъбяване! Толкова силен психологичен елемент! Невероятен скептицизъм и ирония, които не всеки умее! Да, струва си всичко, което преживяваме! Да, плащаме за всеки дъх! И да, ресто не искаме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Донърджак, където и който да ти е задал тези въпроси (в случая,ти!), но братко, това са екзистенциални неща...
И как, точно на бара на удоволствието ти възникнаха?!
Донърджак,пишеш, както и дишаш...
Бъди благословен!