13.12.2018 г., 9:50

Взвод от мисли на изплащане

1.3K 4 4

Като неизбежно минало застопорен
си мисля да мечтая -
не желая

Иначе е лесно
неизбежно е
никога не е...

Лесно е
неизбежното повторение
когато луните ни гледат в една посока

На бара съм
А ти си къде?
В ръцете на старата дама
изникват най-нови мъже
В джоба си имам билет
и писмо до Луцифер (онзи-да)
Паля цигара...
С очите на старата дама
гори презрение

Това ли е нашият разказ
изказ
съдба
откровение
НЕ!

Непрелестно сипвай безкрая
рисувай
бленувай
ми синьо небе
Ценител съм аз на нищо само
и в моя спектакъл
като различни планети
мечтите се срещат
дано...

Замери го кокал
прокрадващ се пес
и в този оракул
те търся нощес (алегро)
и малко нехая, за Бога -
не знам (пиано пианисимо)
и питам -
Плати ли деня?
Плати ли беззвездната нощ?
Тъй и понякога моя, плати ли
за мене понякога твой...

Нощта е понякога наша
нали...

Плати ли билета?
Плати...

 

8.9.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донърджак Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • О, това е висш пилотаж!
    Донърджак, където и който да ти е задал тези въпроси (в случая,ти!), но братко, това са екзистенциални неща...
    И как, точно на бара на удоволствието ти възникнаха?!
    Донърджак,пишеш, както и дишаш...
    Бъди благословен!
  • Не бих си позволил да говоря от името на други хора, но сега искам да направя изключение... като кажа, че чакането ни беше възнаградено...
  • В този твой спектакъл мечтите и луните са на ниво. Любимо!
  • Почувствах се разчленена от толкова силен анализ на човешкото самовглъбяване! Толкова силен психологичен елемент! Невероятен скептицизъм и ирония, които не всеки умее! Да, струва си всичко, което преживяваме! Да, плащаме за всеки дъх! И да, ресто не искаме!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...