11 окт. 2004 г., 00:01

XII/1087

2.5K 0 13

XII/1087

Безлюдните улици шепнат ми

със стъпки на късен самотник,

понесъл светилник във шепите,

на плещите - кръст доживотен...

 

Среднощнште улици тихи са -

далечен часовник тик-така...

Момиче сънува във стихове,

как някой в съня си я чака...

 

Измитите улици, блеснали

под бледите нощни фенери,

асфалтово пусти, невесели,

навяват ми спомен от вчера...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Кацаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че са ви харесали стиховете му Креми и Анета!
    Аз бях изумена от прочита им!
  • http://www.aba-gar-age.info/MW.htm

    Това е сайта който открих, може би има и други не зная.
  • Наистина прекрасен стих.

    Джейни искам да ти благодаря,
    че го извади на повърхността.

    Поздрав и усмивка.
  • Питам се, къде е този човек създал този стих!?
    Посетих сайта му и бях изумена !!!
    Искам да споделя с вас един от стиховете му, защото творец като Георги Кацаров не бива да отминава мимоходом край нас, защото е нужно и трябва да се докоснем до творчеството му!

    0238/0131


    Един живот ми беше даден,

    но аз живеех като в два:

    един прикрит и доста странен;

    а другия – за пред света…

    …единия във мене скътан –

    за самотата на нощта;

    а другия – съвсем безпътен –

    за суетата на деня…

    …в единния – безгрешно умен,

    но в безнадеждна самота;

    а в другия – безгрижно шумен

    за гълченосната тълпа…

    …в единия обичах лудо

    една измислена мечта;

    а в другия без жал погубвах

    и себе си, и любовта…

    ОТ МЕН АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Красиво е.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...