Oct 11, 2004, 12:01 AM

XII/1087

  Poetry
2.5K 0 13

XII/1087

Безлюдните улици шепнат ми

със стъпки на късен самотник,

понесъл светилник във шепите,

на плещите - кръст доживотен...

 

Среднощнште улици тихи са -

далечен часовник тик-така...

Момиче сънува във стихове,

как някой в съня си я чака...

 

Измитите улици, блеснали

под бледите нощни фенери,

асфалтово пусти, невесели,

навяват ми спомен от вчера...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Кацаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Радвам се, че са ви харесали стиховете му Креми и Анета!
    Аз бях изумена от прочита им!
  • http://www.aba-gar-age.info/MW.htm

    Това е сайта който открих, може би има и други не зная.
  • Наистина прекрасен стих.

    Джейни искам да ти благодаря,
    че го извади на повърхността.

    Поздрав и усмивка.
  • Питам се, къде е този човек създал този стих!?
    Посетих сайта му и бях изумена !!!
    Искам да споделя с вас един от стиховете му, защото творец като Георги Кацаров не бива да отминава мимоходом край нас, защото е нужно и трябва да се докоснем до творчеството му!

    0238/0131


    Един живот ми беше даден,

    но аз живеех като в два:

    един прикрит и доста странен;

    а другия – за пред света…

    …единия във мене скътан –

    за самотата на нощта;

    а другия – съвсем безпътен –

    за суетата на деня…

    …в единния – безгрешно умен,

    но в безнадеждна самота;

    а в другия – безгрижно шумен

    за гълченосната тълпа…

    …в единия обичах лудо

    една измислена мечта;

    а в другия без жал погубвах

    и себе си, и любовта…

    ОТ МЕН АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Красиво е.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...