11.10.2004 г., 0:01

XII/1087

2.5K 0 13

XII/1087

Безлюдните улици шепнат ми

със стъпки на късен самотник,

понесъл светилник във шепите,

на плещите - кръст доживотен...

 

Среднощнште улици тихи са -

далечен часовник тик-така...

Момиче сънува във стихове,

как някой в съня си я чака...

 

Измитите улици, блеснали

под бледите нощни фенери,

асфалтово пусти, невесели,

навяват ми спомен от вчера...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Кацаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че са ви харесали стиховете му Креми и Анета!
    Аз бях изумена от прочита им!
  • http://www.aba-gar-age.info/MW.htm

    Това е сайта който открих, може би има и други не зная.
  • Наистина прекрасен стих.

    Джейни искам да ти благодаря,
    че го извади на повърхността.

    Поздрав и усмивка.
  • Питам се, къде е този човек създал този стих!?
    Посетих сайта му и бях изумена !!!
    Искам да споделя с вас един от стиховете му, защото творец като Георги Кацаров не бива да отминава мимоходом край нас, защото е нужно и трябва да се докоснем до творчеството му!

    0238/0131


    Един живот ми беше даден,

    но аз живеех като в два:

    един прикрит и доста странен;

    а другия – за пред света…

    …единия във мене скътан –

    за самотата на нощта;

    а другия – съвсем безпътен –

    за суетата на деня…

    …в единния – безгрешно умен,

    но в безнадеждна самота;

    а в другия – безгрижно шумен

    за гълченосната тълпа…

    …в единия обичах лудо

    една измислена мечта;

    а в другия без жал погубвах

    и себе си, и любовта…

    ОТ МЕН АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Красиво е.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...