XII/1087
XII/1087
Безлюдните улици шепнат ми
със стъпки на късен самотник,
понесъл светилник във шепите,
на плещите - кръст доживотен...
Среднощнште улици тихи са -
далечен часовник тик-така...
Момиче сънува във стихове,
как някой в съня си я чака...
Измитите улици, блеснали
под бледите нощни фенери,
асфалтово пусти, невесели,
навяват ми спомен от вчера...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Кацаров Всички права запазени