XII/1087

11 oct 2004, 0:01

Poesía

2268 0 13

XII/1087
Безлюдните улици шепнат ми
със стъпки на късен самотник,
понесъл светилник във шепите,
на плещите - кръст доживотен...
Среднощнште улици тихи са -
далечен часовник тик-така...
Момиче сънува във стихове,
как някой в съня си я чака...
Измитите улици, блеснали
под бледите нощни фенери,
асфалтово пусти, невесели, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

XII/1087

Искате да прочетете повече?

Propuestas