Днес пропускам живота край себе си.
Гледам всичко със слепи очи,
безразлична към сложните ребуси.
Като стъпкан пелин ми горчи
една мисъл от гарван по-черна
и от пъкъл по-страшна вина,
болка плашеща, луда, безмерна
и отсъствие на светлина.
Кой е смисълът на битието?
И какво ще остане след нас
във пространството бледо, където
ще ни стигне последният час? ...