xxx
Днес пропускам живота край себе си.
Гледам всичко със слепи очи,
безразлична към сложните ребуси.
Като стъпкан пелин ми горчи
една мисъл от гарван по-черна
и от пъкъл по-страшна вина,
болка плашеща, луда, безмерна
и отсъствие на светлина.
Кой е смисълът на битието?
И какво ще остане след нас
във пространството бледо, където
ще ни стигне последният час?
Всичко скъпо , от нас преживяно
си отива навеки оттук
и остава по-бял и от рана,
неразбран съкровения звук
на душата ни – босо сираче,
прекосило набързо света
и единствено споменът плаче,
непростил ни докрай любовта...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
