2 сент. 2009 г., 22:31

XXX 

  Поэзия » Любовная
785 0 7

За любовта, онази, невъзможната,
която нощем още ни тревожи,
за пламъка  ù треперлив и остър,
нахвърлял сенки, облаци и рози,
за любовта, онази, безнадеждната,
която вглежда в себе си до бездна
със своята наивна безметежност
и ни захвърля, после ни зачева.
За любовта, непреживяната
и непрежалената, мълчаливата -
благодаря с летежа на сърцето си,

благодаря, че съм до болка жива.

© Дора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??