Marrta (Дора)
39 405
2 sept 2009, 22:31

XXX 

  Poesía » De amor
695 0 7

За любовта, онази, невъзможната,
която нощем още ни тревожи,
за пламъка  ù треперлив и остър,
нахвърлял сенки, облаци и рози,
за любовта, онази, безнадеждната,
която вглежда в себе си до бездна
със своята наивна безметежност
и ни захвърля, после ни зачева.
За любовта, непреживяната
и непрежалената, мълчаливата -
благодаря с летежа на сърцето си,

благодаря, че съм до болка жива.

© Дора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??