XXX
За любовта, онази, невъзможната,
която нощем още ни тревожи,
за пламъка ù треперлив и остър,
нахвърлял сенки, облаци и рози,
за любовта, онази, безнадеждната,
която вглежда в себе си до бездна
със своята наивна безметежност
и ни захвърля, после ни зачева.
За любовта, непреживяната
и непрежалената, мълчаливата -
благодаря с летежа на сърцето си,
благодаря, че съм до болка жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Всички права запазени
