24 февр. 2022 г., 09:47

XXX

540 0 1

 Казват, че лекува ни времето...
А мен лекува ме поезия –
като от биле, пия от нея,
глътки живителни, най-щедри.                                                                                                                                                                                                                                                С римувани слова над редове,                                                                                                                                                                                              разпъвайки се все с откровеност,
подхранва моя дух тя, бедния...
И чувствам как истински живея!                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Музата, тъй мъдра и прелестна,                                                                                                                                                                                                пробужда целително,

лелее творци от безброй поколения...
Тя – вълшебница благословена!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...