24.02.2022 г., 9:47

XXX

530 0 1

 Казват, че лекува ни времето...
А мен лекува ме поезия –
като от биле, пия от нея,
глътки живителни, най-щедри.                                                                                                                                                                                                                                                С римувани слова над редове,                                                                                                                                                                                              разпъвайки се все с откровеност,
подхранва моя дух тя, бедния...
И чувствам как истински живея!                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Музата, тъй мъдра и прелестна,                                                                                                                                                                                                пробужда целително,

лелее творци от безброй поколения...
Тя – вълшебница благословена!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...