Казват, че лекува ни времето...
А мен лекува ме поезия –
като от биле, пия от нея,
глътки живителни, най-щедри. С римувани слова над редове, разпъвайки се все с откровеност,
подхранва моя дух тя, бедния...
И чувствам как истински живея! Музата, тъй мъдра и прелестна, пробужда целително,
лелее творци от безброй поколения...
Тя – вълшебница благословена!