Feb 24, 2022, 9:47 AM

XXX

  Poetry » Other
526 0 1

 Казват, че лекува ни времето...
А мен лекува ме поезия –
като от биле, пия от нея,
глътки живителни, най-щедри.                                                                                                                                                                                                                                                С римувани слова над редове,                                                                                                                                                                                              разпъвайки се все с откровеност,
подхранва моя дух тя, бедния...
И чувствам как истински живея!                                                                                                                                                                                                                                                                                                       Музата, тъй мъдра и прелестна,                                                                                                                                                                                                пробужда целително,

лелее творци от безброй поколения...
Тя – вълшебница благословена!                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...