26 мая 2016 г., 16:29

xxx31

1.8K 1 4

                                           На Емо

 

Аз съм тук. А ти къде си?

Чуваш ли ме в твоя свят?

Вчера пролетта донесе

нов живот и аромат.

 

Ти усещаш ли го? Колко

измерения ни делят?

Стига ли до тебе болка,

мойта болка в твоя свят.

 

Виждаш ли ме като плача?

Знаеш ли, че е за теб?

Кротко ме забулва здрача

в кадифено-черен креп.

 

Вън е пролет. В мен е есен

с непрестанен листопад.

Аз съм тук. А ти къде си?

Търся път към твоя свят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...