May 26, 2016, 4:29 PM

xxx31

  Poetry » Love
1.8K 1 4

                                           На Емо

 

Аз съм тук. А ти къде си?

Чуваш ли ме в твоя свят?

Вчера пролетта донесе

нов живот и аромат.

 

Ти усещаш ли го? Колко

измерения ни делят?

Стига ли до тебе болка,

мойта болка в твоя свят.

 

Виждаш ли ме като плача?

Знаеш ли, че е за теб?

Кротко ме забулва здрача

в кадифено-черен креп.

 

Вън е пролет. В мен е есен

с непрестанен листопад.

Аз съм тук. А ти къде си?

Търся път към твоя свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...