Пред вашата врата, с така бодяща изтривалка,
душата ляга и съвсем по кучешки скимти.
Не се умилква за храна - без ласки тя е жалка
проскубаните свои болки - ще ви ги спести.
Излизате навън :Я, кученце, гадинка малка,
бълшиво е и лае, и отнякъде кърви.
Да му подвърлим вчерашните - два-три зал`ка,
дано не пукне тук, да цапа...А да си върви.
Така храната му е все в погрешната копаня,
и всяко ритане задълго нощем му горчи.
И затова са чувствата му кости - закопани,
върти опашка, скача...Но живее без очи...